С развитието на интернет и комуникационните технологии, както и в условията на Covid-19 пандемията и значителните ограничения, на които бяхме подложени по време на обявените епидемологични обстановки, все повече хора започват да пазаруват онлайн. С голямото търсене, се повиши и предлагането, като много търговци насочиха дейността именно в тази сфера. За съжаление, поради незнание или неопитност, както и поради други подбуди, много от онлайн търговците злоупотребяват с правата на клиентите си – купувачи. При всяко нарушаване на правата на потребител същият разполага с правото да подаде жалба до Комисия за защита на потребителите.
Съгласно чл. 178 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ жалбата следва да бъде подадена в писмена форма на хартиен носител или по електронен път, като същата следва да съдържа и определени реквизити, а в случай че не отговаря на изискванията в закона, Комисията ще уведоми жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на жалбата и няма да я разгледа, докато не бъдат отстранени нередовностите. Разпоредбата на чл. 180 ЗЗП гласи, че когато по жалбата не е необходимо да се извършва проверка, КЗП разглежда случая и взема решение в 14-дневен срок, а в останалите случаи – в едномесечен срок от датата на депозирането на жалбата. Решението по жалбата се съобщава на жалбоподателя писмено в 7-дневен срок от датата на постановяването му.
Една често срещана ситуация обаче е потребителят да не е запознат с правата си по закон и да остане „подведен“ или дори „измамен“ от търговеца и да не предприеме действия по депозиране на жалба пред КЗП, както и да потърси правата си по съдебен ред. В тази връзка в настоящата статия ще изложим някои от най-често срещаните нелоялни практики на онлайн търговците.
Често търговецът е дал подвеждаща или невярна информация относно стоката или услугата, която предлага. В други случаи, търговецът не е предоставил своевременно съществена информация относно продукта, както и не е описал какви са условията за неговото връщане в магазина – било поради упражняване правото за отказ от договора в определения от магазина или по закон срок, или в случаите на упражняване правото на „рекламация“ – когато стоката е дефектна или не съответства на договора за продажба. Друга хипотеза е чрез премълчаване търговецът да укрива информация или да предоставя невярна информация, която би повлияла на избора на потребителя за закупуване на стоката или услугата. Във всички тези хипотези потребителят може да се обърне за съдействие към Комисия за защита на потребителите, като в нейна компетентност е, освен да съдейства за разрешаване на потребителския спор между потребител и търговец, също така при констатиране на неравноправни клаузи в общите условия на онлайн магазина или при констатиране на нелоялна търговска практика, да наложи глоби/имуществени санкции/ на търговеца, които от тази година значително се завишиха. Съгласно разпоредбата на чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68в /нелоялни търговски практики съгласно Раздел III от ЗЗП/ и други нарушения, предвидени в закона, на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.
Един от най-важните и съществени елементи при пазаруване както от физически магазин, така и онлайн, за да бъдат установени извършени нарушения от страна на търговеца, е необходимо потребителят да разполага с писмени доказателства относно конкретната покупко-продажба, тъй като инспекторите, извършващи проверката, ще се позовават именно на тях при съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
В тази връзка следва да се има предвид, че за да има успех една подадена жалба до Комисия за защита на потребителите, потребителят следва да запази всички доказателства за дистанционно сключен договор с търговеца – данни относно номера и потвърждаването на поръчката, както и данни за изпратената поръчка /товарителница, обратна разписка/, данни относно извършеното плащане от страна на потребителя /касов бон при заплащане с банкова карта на куриера, доставил поръчката или обратна разписка, от която е видно извършването на плащане с паричен превод в случаите, когато плащането става при доставката и приемането на продукта от куриера/. Така например, чл. 125, ал. 5 ЗЗП предвижда, че при подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията: 1. касова бележка или фактура; 2. протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на услугата с договореното; 3. други документи, установяващи претенцията по основание и размер.
Много важна особеност на договорите, сключени от разстояние, е, че същите влизат в сила в момента, в който купувачът се разпише пред куриера, доставил продукта, че получава пратката. Тук следва да се обърне особено внимание на обстоятелството, че е от изключително важно значение на първо място, при самата доставка на продукт, закупен от онлайн магазин, потребителят да огледа внимателно същия – да установи дали опаковката на продукта е нарушена и, ако това е така, или да не се приема същия, или това да бъде изрично описано в протокола за връщане, оформен с куриера. В противен случай, при евентуално връщане на продукта, търговецът може да възрази, че същият е върнат с нарушена опаковка и съответно да твърди, че продуктът е ползван, подменен, повреден и т.н., като по този начин да откаже рекламация или да задържи голяма част от заплатената сума. В тази връзка, важно е да се отбележи, че приемайки продукта от куриера и разписвайки се пред него, Вие удостоверявате, че получавате продукт такъв, какъвто е описан в договора за продажба. Например, Вие пазарувате от онлайн магазин и закупувате смарт телефон на значителна стойност, като в сайта на търговеца е описано, че всички продукти са нови. При идването на куриера, заплащайки устройството и подписвайки се пред куриера за получаване и приемане на стоката, Вие удостоверявате, че получавате нов продукт, така както е описан по договора с онлайн търговеца. Впоследствие обаче установявате, че устройството е разпечатано, същото не е ново, а е използвано /със следи от употреба/, или дори установявате, че е активирано за първи път много по-рано от датата, на която са Ви го доставили /например, правите проверка в сайта на официалния производител и по сериен номер установявате това обстоятелство/. В този случай, при упражняване правото за връщане на продукта в определения от търговеца или закона срок, или упражняване правото на рекламация, търговецът може да възрази, като от своя страна твърди, че върнатият продукт е с нарушена опаковка, следи от употреба и т.н. В този случай, по закон търговецът има право да откаже рекламацията и да Ви върне устройството или да Ви възстанови по-малка част от заплатената от Вас сума, която в много от случаите е на значителна стойност.
Често се случва онлайн търговците при отказ да уважат рекламация да се позовават на клаузи от общите си условия, които обаче съдържат „неравноправни клаузи“ – т.е. противоречат на императивни разпоредби на Закона за защита на потребителите. Често онлайн търговците описват в общите си условия или в условията за връщане на закупена стока, публикувани на интернет сайта им, че отказват рекламация, в случай на върнат продукт, който е бил единствено разопакован от потребителя. Естествено, има случаи, в които поради самото естество на продукта /тъй като в случай на използване, не би било възможно да се използва впоследствие от трето лице/ търговецът има право да откаже връщане на разопакован продукт. В повечето случаи, обаче, позовавайки се на подобни неравноправни клаузи в общите си условия, търговецът неправомерно изключва гаранционната отговорност към потребителя, например, само защото продуктът е бил разпечатан /разбира се, при упражняване правото на доброволно връщане на продукт, следва продуктът да е неразличим от нов – без наранявания и следи от употреба, но това не означава във всички случаи, че не може да е бил разпечатан, за да се установи дали е технически изправен или дали съответства на договора за продажба/. Тук следва да се посочи, че позовавайки се единствено на подобна неравноправна клауза, търговецът, освен че напълно неоснователно и неправилно изключва гаранцията на предлаганите стоки, често задържа огромна част от сумата, заплатена от потребителя, дори и при упражняване правото му на доброволно връщане на стоката в 14-дневен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същия текст са посочени различните видове неравноправни клаузи.
Именно поради такива случаи потребителите следва да бъдат много внимателни при пазаруване от онлайн магазин. На първо място проверявайте самия търговец, както и общите условия публикувани на сайта му и, в случай на съмнение в добрите търговски практики на същия, избягвайте да пазарувате от него. На следващо място, пазете всички доказателства (документи) за извършена покупка, както и бъдете много внимателни при получаване и приемане на продуктите от куриера.
Разпоредбата на чл. 129 от ЗЗП предвижда, че предявяването на рекламация пред търговеца не е пречка за предявяване на иск, като това следва да се има превдид и при подаване на жалба пред КЗП. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 140 от ЗЗП /в раздела, който се отнася до вреди, причинени от дефектни стоки/, съгласно която искът за обезщетение на вреди, причинени от дефект на стока, може да се предяви до три години от датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата, дефекта и самоличността на производителя.
Във връзка с изложеното, в случай на съмнения за извършени нарушения от търговеца – било по отношение на конкретната покупко-продажба или на съмнения за осъществяване на нелоялни търговски практики, или наличие на неравноправни клаузи в общите условия, съветваме да се обърнете към Комисия за защита на потребителите или към адвокат, който да Ви насочи какви са правата Ви, какви са възможностите за уреждане на спора, включително за получаване на обезщетение по повод на претърпени вреди /които могат да бъдат имуществени – в случай на загуба на голяма част от заплатената от Вас сума при описаните по-горе примери, или неимуществени – в случай на претърпени болки, страдания, физически увреждания или силен емоционален дискомфорт, вследствие на действия или бездействия на търговеца или поради дефект на стока/.

През последните години икономическата обстановка в страната и условията за бизнеса са силно неблагоприятно повлияни от редица събития по света и у нас. Това със сигурност се отразява и на строителния бизнес, увеличавайки цената на строителните материали, влагани в строителството и цената на труда. Ето защо, все по-често строителните фирми се позовават на тези факти, като твърдят че поскъпването не е било възможно да се предвиди при ценообразуването на строителството и определяне на цената му при сключване на предварителни договори. Предлагат доброволно уреждане на отношенията между страните чрез повишаване на продажната цена, уговорена в предварителните договори или прекратяването им и връщане на купувачите на заплатените от последните до момента на прекратяването суми от цената, като в случай на непостигане на споразумение по един от двата варианта, заявяват че ще предявят иск по чл.307 от Търговския закон/ТЗ/, основан на т.нар. „стопанска непоносимост“, като поискат от съда да измени или прекрати договора.
В тази връзка, за страните по такива предварителни договори, смятаме че би било полезно да имат предвид следното:
Разпоредбата на чл.307 от ТЗ има предвид случаите, когато след сключване на даден договор настъпят такива обстоятелства (съществено поскъпване на строителните материали), които не са могли и не са били длъжни да предвидят и макар че договорът е възможно да бъде изпълнен, то това противоречи със справедливостта и добросъвестността. Целта на института на стопанската непоносимост е да се отстрани драстично нарушената еквиваленстност на насрещните престации, а не просто да се компенсират финансовите загуби на даден търговец.
Или, както разяснява Апелативен съд – гр. Велико Търново в свое Решение № 39 от 14.03.2017 г., постановено по в. т. д. № 11/2017 г., „Промяната трябва да е коренна, в смисъл актуалната ситуация да се различава съществено от тази, при която е сключен договорът. Факторите, които са предизвикали промяната, трябва да са били или изобщо непридвидими или дори при полагане на най-добрата грижа и цялото умение на страните, последните да не са могли да мислят за тях и да ги предвидят. Страните по един извинителен начин не са могли да ги предвидят и да включат в съдържанието на договора съответни клаузи. Затова законът изисква по отношение на страните кумулативната наличност на двете условия: а) не са могли да предвидят и б) не са били длъжни да предвидят тези обстоятелства. Под второто изискване се разбира задължението на всеки съконтрахент да полага дължимата грижа на добър търговец (чл. 302 от Търговския закон), грижа, която съответства на особения му правен статут, на високите изисквания, които поставя търговския оборот, на рисковете, които са присъщи на всяка търговска сделка. Ако и при полагането на тази достатъчно голяма грижа, не е било възможно да се предвиди промяната, само тогава поведението на страните може да бъде извинително.“
В този смисъл, принципно не считаме че позоваването на стопанската непоносимост от страна на продавачите-изпълнители е винаги обосновано. Влошената икономичестата обстановка в страната и поскъпването на цените, непрекъснатото повишаване на инфлацията и т.н. са факт вече няколко години, така че тези обстоятелства е можело да бъдат взети предвид при ценообразуването и договорената в договорите, сключени през последните около 3 -4 години назад, цена и особено при тези, сключени през последната година. Също така, голословните и общи твърдения без посочване никакви конкретни факти относно твърдените обстоятелства, освен позоваване на статистически данни, напр. от Камара на строителите или от пресата, не са достатъчни, за да се обосновават подобни претенции от страна на продавачите-изпълнители. Не се съмняваме в статистическите данни, но как конкретно във всеки един случай това се е отразило на еквивалентността на насрещните престации следва да се посочи и обоснове пред купавача-възложител.
Следва да се коментира и приложението на разпоредбата на чл. 266, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), на която също се позовават продавачите-изпълнители, която гласи:
„Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.“
Съгласно съдебната практика на ВКС разпоредбата на чл. 266, ал.2 ЗЗД е диспозитивна, а не императивна, т.е. страните по договорите могат да се отклоняват от нея, като уговарят различен начин за определяне на цената по предварителен договор за покупко-продажба, съдържаща елементи на договор за изработка (строителство) – „С тази разпоредба на страните по предварителния договор за покупко-продажба на бъдеща вещ е дадена възможност да уговарят по различен начин продажната цена. Те могат да уговорят изрично плащането й изцяло преди започването на строежа без отчитане на евентуални изменения на цените, а биха могли да уговорят и заплащане първоначално само на прогнозна цена и съответно начин на изменението й към момента на прехвърлянето на правото на собственост.“ (Решение № 398 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1535/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов).
В тази връзка, ако в договора изрично е уговорено, че цената е окончателна и не подлежи на промяна по време на строителството, следва да се приеме, че страните са уговорили по различен начин цената на бъдещата вещ, като са се отклонили от разпоредбата на чл. 266, ал.2 ЗЗД, която поради това не следва да намери приложение при такъв казус.
В заключение, препоръчително е да се изисква от продавачите-изпълнители точно и ясно посочване на твърдените от тях факти и съответно как те рефлектират на уговорената в договора цена, както и конкретно предложение за това „каква част от увеличената стойност на строителството“ да бъде заплатена от купувача–възложител, с цел преценка доколко твърденията им би могло да бъдат основателни и приемливи за купувачите-възложители, както и относно преценка дали тезата на продавача-изпълнител има реален шанс да бъде защитена в съда при подаване на иск по чл.307 от ТЗ.

Гаранции за изпълнение на задълженията в международния обмен

Процесите на глобализация и интеграция на държавите в международнатаобщност обхващат все по-интензивно и нашата страна. През последните дведесетилетия станахме свидетели на прехода от държавно регулирано стопанство къмпазарна икономика, което се извърши и с дейното участие на чуждестраннитеинвестиции и стопанската дейност на чуждестранни лица. Чуждестранни лицапридобиха участия в български предприятия и участваха в учредяване на търговскидружества в България за извършване на стопанска дейност. Особено силен презпоследните години е интересът на чуждестранни лица към инвестициите в недвижимиимоти в страната. Транснационалните компании навлизат у нас, като установяват своепазарно присъствие чрез пласмент на своята продукция на българския пазар, както ичрез „изнесени” производства.

Участието на Република България в Европейския съюз съдейства за по-нататъшно засилване и укрепване на международните икономически отношения.Договорът за създаване на Европейската общност, в своите членове 23, 39, 43, 49 и 56,установява принципите за свободно движение на стоки, услуги, лица и капитали врамките на общността. Чл. 65 от Договора овластява Общността да предприемамерки в сферата на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси странсграничен ефект, включително в областта на признаването и изпълнениетона решения по граждански и търговски дела.

Засиленият международен обмен на блага, чуждестранните инвестиции истопанска дейност на чуждестранни лица в Република България изискват наличието насъответни правни гаранции за изпълнение на задълженията. Наред с гаранциите,предвидени в Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, каквито сасанкциите за неизпълнение и за забавено изпълнение (мораторна лихва, неустойка,задатък, обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи) и възможността заучредяване на обезпечение (ипотека, залог, поръчителство), съществена и необходимагаранция е възможността за принудително изпълнение на задълженията съссъдействието на държавата в лицето на нейните правораздавателни органи и органи напринудително изпълнение.

Осъзнавайки тази необходимост, законодателят години наред извършвашереформи в гражданския процес чрез съответни изменения и допълнения наГражданския процесуален кодекс. Важна реформа в посока към ускоряване иповишаване ефективността на изпълнителния процес се извърши със Закона зачастните съдебни изпълнители (Обн. ДВ, бр. 43 от 20.05.2005г., изм. и доп.).Следваща съществена стъпка бе приемането на новия Граждански ….

Вижте пълния текст

Марките, като обект на интелектуална собственост, представляват означения (знаци), които са годни да отличат стоките или услугите на даден стопански субект от сходни стоки или услуги на друг стопански субект. Това определение е закрепено легално в Чл. 9 от българския Закон за марките и географските означения. В зависимост от обекта, който идентифицират (стоки или услуги), марките биват търговски марки и марки за услуги. Могат да бъдат посочени следните функции, които марките изпълняват:

• Отличителна – това е основната им функция, посочена и от закона; марките не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите
• Гаранционна – гарантират определено качество на продуктите, доколкото ги свързват с определен производител; тази функция зависи от репутацията на производителя и от мерките за качествен контрол, които предприема
• Защитна – близка е до гаранционната; улеснява потребителя да направи потребителския си избор, като се ръководи от своя опит, при който, веднъж открил продукти със задоволително за неговите изисквания качество, да може да разчита на същото качество при всеки следващ избор на продукт, носещ същата марка.

Марките са включени в международната система за закрила на интелектуалната собственост, наред с изобретенията, полезните модели, произведенията на литературата, изкуството и науката и пр. Още Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г. съдържа разпоредби относно марките в Чл. 6–7-bis (както и някои други релевантни разпоредби). Тази закрила обаче твърде скоро се е оказала недостатъчна по отношение на тези обекти на интелектуална собственост. Според чл. 6-quinquies от Парижката конвенция, марка, която е надлежно регистрирана в страната на произхода, може да бъде заявена в други страни от Съюза. Тази закрила, основаваща се на необходимост от подаване на национална заявка за регистрация във всяка отделна държава, е крайно неудобна по отношение на марките, защото те от всички обекти на интелектуална собственост са най-тясно свързани с търговията. Всеки стопански субект, желаещ да предлага стоки или услуги на даден национален пазар, се нуждае от правни средства за защита на знаците, идентифициращи неговите стоки или услуги. С други думи, стъпването на един търговец на даден пазар предпоставя като необходимо условие закрилата на средствата за идентификация на неговата продукция, а при една система на независими национални заявки (Чл. 6 от Парижката конвенция) това е свързано със следване на множество национални регистрационни процедури.

Доста отрано международната общност е предприела мерки за избягване на споменатите неудобства. Това се постига с приемането на Мадридското споразумение за международна регистрация на марките (април 1891 г.). Първи държави, подписали този международен документ, са Белгия, Испания, Франция, Швейцария. Досега Споразумението е преразглеждано в Брюксел (1900 г.), във Вашингтон (1911 г.), в Хага (1925 г.), в Лондон (1934 г.), в Ница (1957 г.) и в Стокхолм (1967 г.). През 1979 г. в текста на Споразумението са внесени поправки …

Вижте пълния текст

Милен Бъзински – частен съдебен изпълнител

Александър Тонев – адвокат

Със Закона за частните съдебни изпълнители (в сила от 01.09.2005 г., Обн. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.39 от 12 Май 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г.) законодателят извърши важна реформа в изпълнителния процес в Република България. ЗЧСИ урежда организацията и правното положение на частните съдебни изпълнители, както и правата и задълженията на частния съдебен изпълнител като лице, на което държавата възлага функция по принудително удовлетворяване на частноправни притезания.

Подобно на Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 64 от 7 Август 2007г.), който урежда правното положение и правомощията на органите на съдебната власт, ЗЧСИ е устройствен нормативен акт. Следва да се отбележи, че тенденцията е към прехвърляне на правната уредба на правомощията на частния съдебен изпълнител към процесуалния закон – в тази връзка, новият Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 20 Юли 2007г.) в своя чл. 431 съдържа по-подробна и разгърната уредба в сравнение с чл. 328 от ГПК.

В устройствен закон могат да се съдържат правомощия на органи или субекти, чието правно положение е предмет на регламентация, които не са уредени в друг нормативен акт – като пример може да се посочи правомощието, което прокуратурата имаше по отменения Закон за съдебната власт за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права (чл. 118, т. 5 от ЗСВ, отм.).

Целта на настоящата статия е да спомогне да се изясни съдържанието на правомощията на частните съдебни изпълнители по чл. 18 от ЗЧСИ. Разпоредбата на чл. 18 от ЗЧСИ, озаглавена „други действия на частния съдебен изпълнител”, е интересна, оригинална и най-вече – твърде практична. Всъщност, в отделните алинеи на тази разпоредба са предвидени определени правомощия на частния съдебен изпълнител, които допълват правомощията му по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Отделните правомощия на частния съдебен изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ ще бъдат разгледани по-долу.

В хипотезите на ал. 1-4 на чл. 18 от ЗЧСИ е предвидено възлагане от взискател, заложен кредитор или от страните по изпълнително производство, за да възникнат съответните правомощия на частния съдебен изпълнител. Без това възлагане частният съдебен изпълнител няма право да извършва действията, предвидени в тези…

Вижте пълния текст

Възможността за използване на т. нар. “стволови клетки” в медицината поставя въпроса дали не може да се постигне под някаква форма патентна закрила на това приложение.

Патентната закрила по българското право обхваща изобретенията и полезните модели. Изобретение е всяко техническо решение – резултат от интелектуално усилие. Не представлява изобретение, съответно не подлежи на закрила, научното откритие. Научно откритие е установяването на определени закономерности в живата и неживата природа, които обективно са налице, но са били неизвестни до момента. Употребата на стволови клетки може да се разглежда като научно откритие, обаче като такова то не се ползва с никаква законова закрила (дори и по авторското право).

От друга страна, изобретение не е само и единствено решение, отнасящо се до областта на техниката. Изобретение е и всякакво химическо вещество, смес от вещества, сплав, щамове микроорганизми, както и методът (технологията) за получаването им. Според Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) стволовите клетки могат да се разглеждат като “лекарствен продукт”, доколкото определението на закона включва всякаква материя, включително от човешки произход (чл. 3, ал. 2 във вр. ал.1 от ЗАЛХМ). Освен това, методите на лечение на хора и животни също могат да бъдат “изобретение”, но са изрично изключени от патентна закрила по силата на последните изменения в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (чл. 7,т.2 ЗПРПМ).

Полезният модел е т. нар. “малко изобретение”. Като полезен модел може да бъде закриляно всякакво усъвършенстване, което се отнася до технико-конструктивните особености на даден обект (изделие). За разлика от изобретението, като полезен модел може да бъде закрилян само такъв интелектуален резултат, който се отнася до областта на техниката в тесния смисъл на понятието. Макар това законово разрешение да се критикува, към момента усъвършенстването на вещество или технология не подлежи на патентоване като полезен модел. Това изключва възможността методът за приложение на стволовите клетки за лечение, както и методът на получаването (извличането) им да бъдат закриляни като полезен модел.

Остава възможността за закрила чрез патентоване на изобретение. За да може да получи патентна закрила, всяко изобретение трябва да отговаря на условията за патентоспособност. Измененията в закона от 2002г. засегнаха и тези основни въпроси. Изискванията за патентоспособност на изобретението са три:

• Новост
• Промишлена проложимост
• Изобретателска стъпка

За да бъде ново изобретението трябва да не представлява част от “състоянието на техниката”, т. е. от наличните към момента общодостъпни научни и технически знания (изобретението да не е станало общодостъпно чрез описание…

Вижте пълния текст

Промишлената приложимост е един от трите критерия за патентоспособност на изобретенията, предвидени в чл. 6, ал. 1 от Закона за патентните и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ). Промишлената приложимост представлява признак на патентоспособното изобретение като основен обект на закрила от патентното право, отличавайки го от сродни обекти, които не се ползват със закрила от този правен отрасъл. Именно това е критерият, който отличава патентоспособното изобретение от неползващите се с правна закрила научни открития, концепции, прогнози, математически формули, програмни продукти и др. Независимо от значението на посочения критерий за патентоспособност, проблемът за промишлената приложимост на изобретенията е малко и недостатъчно изследван както в българската, така и в чуждестранната патентна литература.

При един сравнителноправен преглед на националните патентни законодателства и международните патентни актове се установява, че промишлената (индустриална) приложимост обикновено присъства като признак на патентоспособното изобретение.

Във Франция действащият Кодекс на интелектуалната собственост предвижда в чл. 611-10 изискване за промишлена приложимост на изобретението, за да бъде същото признато за патентоспособно. Същият признак за патентоспособност е налице и в предходния патентен закон на Франция от 1978г. В по-старото френско законодателство е налице изискване за “промишлен резултат или продукт” – чл. 2 от закона от 1844г. Тълкуването на закона от 1844г. е било в полза на необходимостта от “технически ефект”. Във Великобритания Законът за патентите от 1977г. изисква “възможна промишлена приложимост”, за да получи едно изобретение патентна закрила – чл. 1 (с) от Закона за патентите от 1977г. Критерият е възприет в действащото законодателство на Руската Федерация – чл. 4 от Патентния закон от 1992г. Японският закон от 1959г. предявява в чл. 29-1 изискване изобретението да може да бъде използвано в промишлеността. Промишлената приложимост е установена като признак за патентоспособност и в Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейска патентна конвенция – ЕПК) от 1973г. …

Виж пълния текст