Често задавани въпроси

Услугата “адвокат от разстояние” (онлайн адвокат) съществува отдавна по света, а в последните години набира популярност и в България. Услугата е в полза на потребителите-клиенти, тъй като подпомага развиването на култура на превантивно/предварително консултиране, което се случва лесно и достъпно. Насочени са към улесняване на потребителите при получаване на първи насоки по техния казус. Запитването е чрез кратко представяне на случая във форма, която е на сайта (интернет страницата) на адвокатската кантора или чрез имейл. Улеснение при представяне на казуса може да бъде предварителното запознаване с отговорите в раздела за „Често задавани въпроси“ (FAQ - Frequently Asked Questions). Значително намаляване на времето за снабдяване с необходим за клиента документ е изпращането му по имейл, след като е изготвен по предварително уточнени с адвоката параметри. В тези случаи може да не стига дори до контакт на живо между адвокат и потенциален клиент, а юридическата консултация да е извършена. Предоставените по този начин услуги служат предимно за първа ориентация по казуса на запитващия. Ако с адвоката се уговорят следващи стъпки, то обикновено се стига до стандартната адвокатска услуга, особено ако е необходимо процесуално представителство

Основните начини на определяне на адвокатското възнаграждение, дължимо от клиента са три: 1. Процент от материалния интерес 2. Часова ставка 3. Абонамент Гореописаните три начина на определяне на адвокатския хонорар се прилагат гъвкаво, и често по желание на клиента – смесено.

Хонорарът като процент от материалния интерес Няма легална дефиниция на термина „материален интерес”. Обикновено в нормативните актове и практиката под „интерес“ се разбира стойност/числена величина/цена, която при различните отношения и производства може да представлява: стойност/цена на имот, на вещно право; на предмета на договаряне (при покупко – продажба се взимат предвид данъчната оценка и продажната цена, по която се сключва сделка за имот); цената на съдебен иск или претенция, определен към момента на предявяване пред съд; размер на публично или частно вземане при управление на вземания и други. Адвокатският хонорар се определя като процент от материалния интерес предимно по граждански съдебни дела и се заплаща при започване на работата по съответния случай. При договорка с клиента плащането на възнаграждението може да бъде разсрочено и на вноски. Обичайно за определяне на размера на възнаграждението се използва начина, установен с Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, минимумът на възнаграждението се изчислява по следния алгоритъм/начин: систематизирани са седем групи на материален интерес, които имат минимална и максимална стойност (например от 1000 до 5000 лева), като за всяка група има основа на възнаграждението (например 200 лева), към която се добавя сума, изчислена като процент от горницата над минималната стойност (например 6 % за горницата над 1000 лева). Общият размер на хонорара се определя като към основата се прибавя сумата от изчислената добавка. Върху така определения размер на адвокатско възнаграждение се изчислява и дължимият ДДС. Важно е да се отбележи, че това е минимумът. За по-сложен казус адвокатът има право да предложи по-висок от минималния хонорар, когато прецени, че фактическата и правна сложност на делото налага това. Сложност представляват например събирането на голям брой материали по делото; наличието на множество участващи страни; необходимостта от извършване на голям брой действия и искания в процеса, които неминуемо ще увеличат броя на съдебните заседания, и др. Честа практика, свързана с предвиденото в Наредба №1, е възнаграждението да бъде обвързано и с допълнително заплащане в зависимост от броя проведени съдебни заседания. Някои дела поради спецификата си могат да приключат само с едно съдебно заседание, а за други – и десет заседания се оказват недостатъчни за разкриването на обективната истина. Затова такова евентуално усложнение е разумно да бъде взето предвид още при сключване на договора за правни услуги. Много видове специфични съдебни дела са конкретно посочени в Наредба №1 и хонорарите за тях са определени по друг начин. Особености има в определянето на адвокатското възнаграждение по изпълнителни дела, заповедни производства, и много други. Материалният интерес може да бъде водещ при определяне на адвокатския хонорар и при правно съдействие за сключване на договори в гражданския и търговския оборот. Цената на купуван недвижим имот обичайно е основа, върху която се определи хонорара за правно обслужване при покупко-продажбата на имот. По подобен начин възнаграждението се изчислява върху пазарната стойност на частта от имота при представителство по доброволна делба. Това не е необичайна практика в тази област. По подобен начин са уредени и нотариалните такси, а данъците по сделката винаги също са процент от съответния материален интерес.

Този начин на определяне на адвокатското възнаграждение е подходящ в случаите, когато определящо е времето за извършване на работата. Използва се при възлагане на правни проучвания, преглед на документи и изготвяне на правни становища, съдействие пред различни административни органи, свързано с лично посещение на адвоката от името на неговия клиент, при извършване на преговори от името на клиента с негови контрагенти и трети лица и др. Съгласно Наредба №1 минималното адвокатско възнаграждението за почасова дейност е 60 лв. на час (без ДДС). Почасовите възнаграждения се отчитат със започването на 15 минутни единици време (1 единица = 15 минути, 2 единици = 30 минути, 3 единици = 45 минути, 4 единици = 1 час, и т.н.). При този тип възнаграждение се предвижда надлежно отчитане на извършената работа.

Определянето на подходящ за нуждите на търговец месечен абонамент е честа практика при обслужване на корпоративни клиенти (най-вече търговски дружества, банки, кредитни институции, застрахователни дружества и др.). В основана на този вид възнаграждение е адвокатския хонорар на часова ставка, но често в месечната сума са включени бонус часове, допълнителни услуги, правно обслужване 24/7 и други. Клиентите на абонамент се ползват с приоритет пред други клиенти и при възлагане на услуги извън заложеното в абонаментното обслужване, получават допълнителни отстъпки. Предимство при договора за абонаментно правно обслужване двете страни привикват с практиката си, документооборота, комуникацията, реакцията на адвоката при неотложен казус/проблем, възникнал в дейността на клиента, и др. По правило договорът за абонаментно правно обслужване не включва процесуално представителство, а само съпътстващо обичайната дейност на клиента правно обслужване: консултации и правни становища в съответните области на правото, представителство пред административни органи, съдействие при сключване, изпълнение и разваляне на различните видове договори, сключвани от търговското дружество, извършване на преговори с бизнес-партньори и др.

Разходите са две групи – държавни такси и съдебни разноски. Съдебните такси и разноски са разходите към съда по водене на делото, които участник в съдебния процес може да бъде принуден да заплати. Разпоредбите за заплащане на съдебни такси и разноски в гражданското производство са регламентирани в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и съответно в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приета от Министерски съвет. Таксите по делото се определят въз основа на цената иска. В ГПК "Глава осма - Такси и разноски“, в Раздел I цената на иска се дефинира като „Паричната оценка на предмета на делото“, като размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Цената на иска се посочва от ищеца. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда. В зависимост от вида на предявения иск, държавната такса е различна – в едни случаи е твърда сума (проста такса), а в други е процент от материалния интерес по делото (пропорционална такса). Задължение на съда е да определи дължимите такси и да укаже на страната да ги внесе. В случай че не се внесе държавна такса може да се стигне до неизвършване на съответното действие от съда, за което се дължи такса, като дори може да се стигне до прекратяване на делото за ищеца или недопускане на насрещния иск – за ответника. Държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, По искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева. Заплащането на съдебни такси може да се осъществи само по банков път по сметка на съда. Необходимо е към исковата молба ищецът да приложи документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат. В случай че при предявяване на иска ищецът не приложи към исковата молба документ, доказващ, че е заплатил дължимата държавна такса, съдът изпраща на ищеца съобщение с указание да я заплати в едноседмичен срок. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. Ако ищецът не заплати дължимата държавна такса в едноседмичния срок, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Делото в тези случаи се прекратява. Разноските представляват разходи, свързани с воденето на делото, които също се определят от съда. Най-често те биват депозити за съдебни експертизи, за разпити на свидетели, за особен представител, за гаранция и други. Последица от тяхното невнасяне най-често е неизвършване на съответното действие, за което не е внесен определеният от съда депозит. Разноските се понасят от страната, в чийто интерес е събирането на доказателството. Например, ако ищецът е поискал да бъде назначена съдебна експертиза за доказване на определено обстоятелство по делото, но не е внесъл депозита за нея, съдът няма да укаже на вещото лице да работи по поставените от ищеца задачи. Това може да доведе до отхвърляне на иска като недоказан. В определени от закона случаи такси и разноски по производството на делата не се внасят: - от ищците – работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения; - от ищците – по искове за издръжка; - по искове, заведени от прокурор; - от ищеца – по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда; - от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен. или - когато съдът признае, че физическо лице няма достатъчно средства да ги заплати. Освобождаването от такси или разноски се прави от съда по молба на страната, като във всеки конкретен случай, съдът взема предвид доходите на лицето, подало молбата, и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. До момента на приключване на производството по подаденото искане за освобождаване от държавна такса, включително и чрез обжалване на акта, с който искането е прието за неоснователно, съдът не разполага с правомощието да изисква от лицето внасяне на дължимата държавна такса, респ. да връща подадената искова молба или жалба поради неизпълнение на указанието за внасяне на такса. При приключване на съдебно производство отговорността за разходите по делото се разпределя на страната, загубила делото. Важи принципа, че спечелилата делото страна не трябва да понесе вреди и загуби, свързани с процеса и че страната, в чиято полза е постановено решението, не трябва да носи тежестта на каквито и да било разноски или такси. Това правило важи за всички инстанции, през които може да премине делото – първата, въззивната, касационната. Страната, загубила делото при последната инстанция, трябва да плати всички разходи на противната страна - държавната такса, разноските по производството, възнаграждението за един адвокат, възнагражденията за вещи лица, както и разноските на противната страна, при условие че те са направени разумно, че са били необходими и адекватни на извършените процесуални действия.

Всеки български гражданин и регистрирано в България юридическо лице може да придобие и притежава право на собственост върху недвижим имот на територията на Република България. Съгласно чл. 22, ал.1 от Конституцията, чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон

Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт – чл. 18 от ЗЗД. При неспазване на посочената форма за действителност договорите с предмет право на собственост или вещни права върху недвижими имоти са нищожни. Нотариалното производство започва по писмена молба на страните. Страните се явяват в кантората на нотариуса с предварително съставен проект на нотариален акт (за което е препоръчително да ползват услугите на адвокат) или възлагат изготвянето му на нотариуса. Нотариусът прочита нотариалния акт на участващите в производството лица и те потвърждават дали са съгласни със съдържанието на сделката. След това нотариалният акт се подписва от участниците в производството и от нотариуса. Съгласно чл. 589, ал.2 от ГПК участниците в производството трябва саморъчно да изпишат пълните си имена и да подпишат нотариалния акт. Подписаният от страните и от нотариуса нотариален акт се заявява за вписване в службата по вписванията служебно от нотариуса.

Сред често задаваните въпроси, които адвокатите и адвокатските кантори, занимаващи се с авторско право, търговски марки, промишлен дизайн и др. (право на интелектуалната собственост) получават от своите бизнес и корпоративни клиенти, са тези, свързани с различните видове регистрация, която би могла да получи една марка и защитата, която гарантира тази регистрация. Макар и в България да е вече факт навлизането на марките на редица успешни чуждестранни фирми, редица от официалните вносители на дадена марка за страната ни не са наясно с това дали марката се ползва със защита за територията на страната ни, на какви условия тя трябва да отговаря, за да се ползва с такава защита, по какъв начин правопритежателят на марката следва да им отстъпи право на обикновена или изключителна лицензия върху марката за територията на страната, какви стъпки е необходимо да бъдат предприети, за да може отстъпената лицензия да бъде противопоставима на трети лица.

След смъртта на длъжника изпълнителното производство продължава, като изпълнението се насочва върху имуществото, останало след смъртта на длъжника. Ако наследниците са приели наследството, изпълнението може да се насочи и върху тяхното лично имущество, ако имуществото останало след смъртта на длъжника не е достатъчно за удовлетворяване на взискателя. Ако един от наследниците се е отказал от наследството, в този случай към отказалия се от наследство наследник- изпълнителното производство се прекратява, а към неотказалите се от наследството продължава.

Законното основание за предоставяне ползването на семейното жилище след развод е чл. 260, ал. 2, ГПК, според който съдът задължително разглежда иска за ползване на семейното жилище и чл. 107, ал. 1 СК, според който при допускане на развод съдът предоставя семейното жилище на единия от съпрузите.

Разбира се, че можете. Въпросът е единствено какъв ще бъде размерът на разходите за развод и колко време ще отнеме. Ако съпругът в чужбина е съгласен и има възможност да дойде в България за датата на делото, то без проблем може да се реализира процедурата за развод по взаимно съгласие. Ако не може, то няма проблем да си наеме бракоразводен адвокат, който да го представлява и да се премине към развод по исков ред, с признаване на иска и предвидимо съдържание на съдебното решение. Ако съпругът не е съгласен се минава през по-скъпата и времеемка процедура включваща в себе си призовавания чрез публикация в „Държавен вестник“, назначаване на особен представител и т.н. С две думи, при твърдо желание, развод при всички положения ще има.

Не, не може. Подобно решение отразява волята и на двамата съпрузи и се приема, че тя е окончателна и желана и от двамата. Чрез решението, което закрепва желанията на развеждащите се поставят сравнително ясни рамки на отношенията, които ще съществуват между бившите съпрузи. Това следва да бъде разяснено и на двете страни при предварителните консултации от избрания бракоразводен адвокат. Затова и във всяко решение за развод по взаимно съгласие има абзац: „Решението е окончателно и не подлежи на обжалване“. Естествено след излизането на решението може да се окаже, че и съдията като човек е допуснал някакви неточности в него, но тогава тези неправилно отразени моменти се коригират чрез процедурата за поправка на явна фактическа грешка.

Не е задължително, макар в някои случаи предвид сложите отношения между клиентите да е силно желателно, за да се избегнат бъдещи търкания между тях. Имуществото може да бъде разделено доброволно и извънсъдебно, като има множество възможности как това да стане. Но доколкото вариантите не са малко на брой, няма да се спирам подобно на тях, доколкото да ви консултира за най-удачния вариант е работа на Вашия бракоразводен адвокат.

Възможно е, като във варианта по взаимно съгласие и двамата се съгласяват с тази точка от споразумението. Не са рядкост в практиката обаче случаите при развод по исков ред, когато съпругът е против това, без значение от причините. В такъв случай на съпругата ще трябва да ангажира адвокатска защита, за да докаже, че важни причини налагат тя да запази фамилното си име от брака – било поради това, че така е известна в обществото, за да има еднакво фамилно име с децата или поради това, че на определени важни документи фигурира с фамилията на съпруга. Това е въпрос на юридическа техника и работа на адвокатите.