Александър ТоневГаранции за изпълнение на задълженията в международния обмен
Процесите на глобализация и интеграция на държавите в международнатаобщност обхващат все по-интензивно и нашата страна. През последните дведесетилетия станахме свидетели на прехода от държавно регулирано стопанство къмпазарна икономика, което се извърши и с дейното участие на чуждестраннитеинвестиции и стопанската дейност на чуждестранни лица. Чуждестранни лицапридобиха участия в български предприятия и участваха в учредяване на търговскидружества в България за извършване на стопанска дейност. Особено силен презпоследните години е интересът на чуждестранни лица към инвестициите в недвижимиимоти в страната. Транснационалните компании навлизат у нас, като установяват своепазарно присъствие чрез пласмент на своята продукция на българския пазар, както ичрез „изнесени” производства.
Участието на Република България в Европейския съюз съдейства за по-нататъшно засилване и укрепване на международните икономически отношения.Договорът за създаване на Европейската общност, в своите членове 23, 39, 43, 49 и 56,установява принципите за свободно движение на стоки, услуги, лица и капитали врамките на общността. Чл. 65 от Договора овластява Общността да предприемамерки в сферата на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси странсграничен ефект, включително в областта на признаването и изпълнениетона решения по граждански и търговски дела.
Засиленият международен обмен на блага, чуждестранните инвестиции истопанска дейност на чуждестранни лица в Република България изискват наличието насъответни правни гаранции за изпълнение на задълженията. Наред с гаранциите,предвидени в Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, каквито сасанкциите за неизпълнение и за забавено изпълнение (мораторна лихва, неустойка,задатък, обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи) и възможността заучредяване на обезпечение (ипотека, залог, поръчителство), съществена и необходимагаранция е възможността за принудително изпълнение на задълженията съссъдействието на държавата в лицето на нейните правораздавателни органи и органи напринудително изпълнение.
Осъзнавайки тази необходимост, законодателят години наред извършвашереформи в гражданския процес чрез съответни изменения и допълнения наГражданския процесуален кодекс. Важна реформа в посока към ускоряване иповишаване ефективността на изпълнителния процес се извърши със Закона зачастните съдебни изпълнители (Обн. ДВ, бр. 43 от 20.05.2005г., изм. и доп.).Следваща съществена стъпка бе приемането на новия Граждански ….